Турция, където цигарите димят, а глобите не стряскат никого

В Турция се пуши навсякъде - това не е никак трудно да се забележи, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). Данните потвърждават наблюденията – по официални данни пушачи са една трета от турците. И те пушат по много: падат се средно по 64 кутии годишно на човек или общо 5,4 милиарда кутии. Принципно в страната от 2009 година е въведена забрана за пушенето на закрито, но тя слабо интересува населението. Както заявява една туркиня пред швейцарското издание: "Забраните за пушене в Турция не функционират. Ние искаме да пушим".

Пушачите не ги пъдят. Иначе би трябвало да затворят.

В баровете, ресторантите и традиционните турски механи забраната изобщо не се спазва – все едно, че не съществуват непушачи или ограничения. Властите се опитват да упражняват контрол, но това не променя нищо – обществена тайна е, че пушенето не с влияе от това, отбелязва НЦЦ. Както казва пред изданието съдържател на бар в един от модерните квартали на Истанбул – хората просто искат да пушат. Затова и не ги пъди – в противен случай би трябвало да затвори. Мъжът споделя, че се е опитал да спазва правилата. Гостите излизали да пушат навън, след което обаче не се връщали. Още на втория ден повечето постоянни посетители така и не дошли, а на третия ден 80 процента от клиентите липсвали. Оттогава забраната не се спазва, а ако се наложи – собственикът плаща съответните глоби.

Но и контролът няма как да е ефективен, посочва НЦЦ: щом се разчуе за наближаваща инспекция, собствениците на заведения се предупреждават взаимно в Whatsapp. После към гостите се отправя молбата временно да угасят цигарите си, а пепелниците се прибират. „А миризмата на тютюнев дим не върши работа като доказателство за нарушения“, посочва мъжът пред НЦЦ. В резултат от всичко това санкции се налагат само на малък брой от контролираните заведения, след което някои от ресторантьорите си поделят парите за наложената глоба, за да им излезе още по-евтино. Контрольорите пък проявяват снизхождение и се случва след санкцията да заявят на съответния ресторантьор, че в следващите шест месеца няма да го безпокоят. Швейцарското издание пише, че се носят и слухове за давани подкупи, но без да са потвърдени.

Глобите не стряскат никого

Глобите за собствениците на заведения са между 370 и 1800 евро, а при второ нарушение в рамките на една и съща година са по-високи. При трето нарушение може да се стигне и до временно затваряне. Тези пък, които са хванати да пушат, също трябва да плащат – около 25 евро. Но който плати веднага на място, получава намаление, обяснява още НЦЦ.

Проучване от миналия януари показва, че в 66% от проверените барове се е пушело. Знае се обаче, че реалният процент е значително по-висок. „Търсенето определя предлагането“, казва пред швейцарското издание собственикът на механа, в която е инсталирана модерна вентилационна система. Човекът пояснява, че ако посетителите масово пожелаят да няма тютюнев дим, той би забранил пушенето. Но настроенията сред клиентите било съвсем различни.

Междувременно правителството полага немалко усилия да намали пушенето в страната. Наред със забраната, се изразходват много средства за превантивни кампании. Президентът Ердоган е убеден противник на цигарите и се е случвало да казва: „Борбата срещу тютюна е точно толкова значима, колкото и борбата срещу тероризма“. Президентът е загрижен за здравето на своя народ – изтъква, че годишно по 85 000 души стават жертва на „тютюневото чудовище“.

Ердоган има колекция от конфискувани кутии с цигари

Пишейки за усилията на Ердоган да се противопостави на тютюнопушенето, швейцарското издание припомня как на среща на високо ниво в Египет той направил на италианската премиерка Джорджа Мелони първо комплимент колко добре изглежда, след което обаче ѝ казал, че трябва да спре цигарите. При това Мелони не е единствената му „жертва“ - на среща на НАТО през 2016 година Ердоган прибрал кутията цигари на тогавашния български външен министър, разказва НЦЦ. Президентът е постъпвал по същия начин и с много други – поддръжници, туристи, съпартийци, журналисти или членове на семейството. Покрай това през 2022 година в дома му се събрала цяла колекция от 215 цигарени кутии, които дори били представени на изложба в Анкара.

Броят на пушачите в Турция обаче така и не спада. Изследване на Фондацията за икономическо и политическо развитие в Анкара показва, че над 80 процента от анкетираните са наясно с рисковете за здравето от пушенето, но въпреки това не мислят да се отказват. Защо обаче е така? Собственикът на истанбулския бар дава следното обяснение пред НЦЦ: „В страни като Турция не знаеш дори утре какво ще ти се случи“. Мислите за бъдещето и за здравето явно са по-малко важни, отколкото в стабилните страни. Към това се добавя обстоятелството, че много от хората в Турция не могат да си позволят редица неща – като автомобил, къща, пътувания или скъпи ресторанти, затова цигарата е удоволствие, което помага да се отпуснеш.